История

Начало (1944 – 1948)

Историята на „Септември“ е тясно свързана с футбола в Трети район на София. Клубовете, които участват в създаването и развитието му водят своето начало от старите столични квартали „Три кладенци“ и „Коньовица“.

С извършването на социално-политическите промени в България след Деветосептемврийския преврат настъпват съответстващи изменения и в спорта. В цялата страна започва окрупняване на спортните клубове в поредица обединения. Така на 5 ноември 1944 г. в салона на дружество „Добродетел“ на ул. „Пиротска“ клубовете „Спортклуб“, „Сокол“ и „Възраждане“ се обединяват под името „Септември“.

Почти 5 месеца по-късно, на 26 март 1945 г., клубовете „Ботев“, „Устрем“, „Победа“ и „Свобода“ се вливат в „Септември“, но клубът запазва името си. Най-влиятелният сред тях е „Ботев“, който е носител на купата „Улпия Сердика“ през 1935 г., участник в Софийската дивизия. „Септември“ заема именно мястото на „Ботев“ в първенството, както и по-голямата част от играчите му.

Треньори от този период са Христо Нелков – Ринджата и Димитър Димитров – Бай Мите. Най-много футболисти идват от „Ботев“ – като Иван Мутафчиев – Лигата, Стефан Боцев, Димитър Петров – Паренти и Нако Чакмаков. Сред по-известните имена от „Устрем“ са Манол Манолов, Стойне Минев и Асен Рангелов – Мути, а от „Сокол“ – Никола Божилов.

Обединение с ЦДВ в бъдещия ЦСКА

В началото на май 1948 година отборът на „Септември“, който е сред лидерите в Първа софийска дивизия, се слива с втородивизионния ЦДВ и приема името „Септември при ЦДВ“. Този отбор е първото име и първообраз на армейския клуб, станал известен по-късно като ЦСКА. Обединеният тим запазва мястото и набрания актив на „септемврийци“. В края на сезона той става шампион с деветима от тринадесет играчи в състава, идващи от „Септември“, като надиграва на финала „Левски“ след 1:2 и 3:1.

Под това име клубът започва и сезон 1948/49 в новата Републиканската футболна дивизия. Малко по-късно обаче, през януари 1949 г., преди началото на втория полусезон „Септември“ се отделя и е изваден от групата.

В края на първенството е допуснат да играе в междузоналния турнир за попълване на елитната група. Там се класира за плейофите и играе срещу „Марек“, но губи в общия резултат след победа с 2:0 и загуба с 0:2, последвана от ново поражение този път с 0:1 в решителния трети мач.

Между 1949 г. и 1951 г. е разформирован поради държавната реформа във футбола и създаването на доброволните спортни организации (ДСО) в страната по съветски модел. Възстановява дейността си след януари 1952 г. като ДСО „Септември“ и съществува самостоятелно до началото на 1969 г.

Златен период

През 1956 г. завършва на 1 място в „Б“ група, но губи баража за влизане в „А“ група срещу отбора на „Завод 12“ след 2:1 и 0:2. Все пак през 1959 г. отборът става шампион на „Б“ група и този път печели директна промоция за първото си участие на най-високото ниво на българския футбол.

Купа на България от 1960 година

Сезон 1959/60 е най-успешният в историята на клуба. „Септември“ достига до финал за Националната купа, като

 отстранява последователно „Ботев (Враца)“ с 3:2, „Лудогорец“ с разгромното 6:1 и „Арда“ с 3:1. На полуфинала е надигран силният състав на „Етър“ с 3:1, който в предишните кръгове отстранява „Локомотив (София)“ и шампиона ЦСКА.

Във финала на 15 юни 1960 г., игран на Националния стадион, „Септември“ се изправя срещу втородивизионния „Локомотив“ (Пловдив) и печели трофея с драматична победа с 4:3 след продължения. Головете за „септемврийци“ отбелязват Христо Джорджилов (2), Сотир Йосифов и Цветан Милев.

В първенството отборът завършва на 5 място, което е най-доброто му постижение. Престоят в елита обаче продължава само две години, след като „Септември“ изпада от групата през 1961 г. На следващата година прави нов опит за завръщане в горната дивизия, но завършва на трето място в квалификационния турнир за попълване на „А“ група.

Ново сливане в ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1988)

В началото на 1969 г. при поредната държавна реформа във футбола „Септември“, който тогава играе в „Б“ група, отново е слят с ЦСКА, наричащ се по това време ЦСКА „Червено знаме“, в ЦСКА „Септемврийско знаме“.

След наложените държавни промени Българската федерация по футбол дава възможност на обединения отбор да мотивира предложение за запазване на „Септември“ като втори отбор, който да играе в „Б“ група, без право на промоция в горната дивизия. Подобно предложение е направено и към „Левски-Спартак“ за запазването на „Спартак“. Такова решение обаче не е взето и в двата случая. Така „септемврийци“ заедно с базите, мъжкия отбор и детско-юношеската си школа са асимилирани в новия клуб.

Второто обединение продължава почти шестнадесет години – от 1969 до 1985 година, когато на 20 юни ЦСКА „Септемврийско знаме“ е разформирован по решение на ЦК на БКП след сбиване във финала за Купата на Народна република България срещу „Левски-Спартак“. ЦСКА е преименуван на „Средец“, с което отпада и препратката към „Септември“ в името.

Възстановен клуб и завръщане в „А“ група (1988 – 1999)

„Септември“ възстановява дейността си като самостоятелен клуб през юни 1988 година. За сезон 1988/89 се включва в Югозападната „В“ група, но завършва на 17 място от 19 отбора и изпада в „А“ Софийска футболна група. До 1991 гдина отборът се подвизава в нея преди да успее да се върне във „В“ група.

През 1993 г. печели убедително първото място и промоция за „Б“ група. Така клубът заиграва отново след 1968/69 във второто ниво на българския футбол. Постепенно „Септември“ се утвърждава сред професионалистите, залагайки основно на играчи от своята школа.

Завръщане в елита

Отборът прекарва 5 поредни години във втория ешелон и успехът не закъснява, като през 1998 година завършва на 1 място. По този начин отборът достига до дългоочакваното завръщане в елита за първи път от 1961 година.

Въпреки че се представя достойно, „Септември“ завършва на последното 16 място с равни точки и по-добра голова разлика от Локомотив (Пловдив) – по 17 точки, но с по-слаб общ резултат в директните мачове с него. Тимът обаче е далеч от спасителната зона, на която завършва Ботев Пловдив – 32 точки.

Към добрите резултати през сезона могат да се причислят победите над „Ботев (Пловдив)“ с 2:0 и „Нефтохимик“ с 3:1 като гост, но в крайна сметка тимът изпада в „Б“ група.

Между дивизиите (1999 – 2015)

Следват два сезона в „Б“ група, последвани от два сезона при аматьорите. Завръща се сред професионалистите през 2003 г., но не успява да запази мястото си и отново изпада. Тези участия са съпроводени с редица финансови проблеми, свързани и с невъзможността клубът да използва собствения си стадион, поради запускането на поддръжката му.

Принуден е да плаща наеми и да домакинства на други столични стадиони. Остаряването на базата се отраз

ява негативно както на мъжкия тим, така и на отборите от школата, които търсят терени около София за подготовката си.

След 2004 година клубът бележи значителен спад в представянето си. В няколко поредни години се движи между третото и четвъртото ниво на футболната пирамида. Най-голям удар 

получава през сезон 2007/08, когато е изваден административно от „В“ група след скандален мач с „Банско“.

Следващите две години „Септември“ прекарва в южната група на ОФГ София (столица) – юг, където в два поредни сезона печели убедително първото място и правото да участва на бараж за влизане във „В“ група. През 2009/10 Септември печели баража, като разгромява „Левски“ (Чепинци) с 5:0 и „Бузлуджа“ (Кюстендил) с 6:0 и се завръща отново във „В“ група.

През сезон 2013/14 финансовата криза в клуба се задълбочава и в началото на пролетния полусезон отборът се оттегля от участие във „В“ група. През следващия сезон е включен в ОФГ София (столица) – юг, като разчита основно на юноши от собствената си школа.

Възраждане и отново сред професионалистите

След като близо 25 години „Септември“ е ръководен от Христо Амбукели, през май 2015 година клубът е закупен от собственика на футболната академия „ДИТ Спорт“ Румен Чандъров и неговата ДИТ Груп.

Отборът остава едва на 4 място в областната група, но през юни е обявено официално, че от следващия сезон ще се включи в Югозападната „В“ група на мястото на оттеглящия се от участие „Конелиано“, също придобит по-рано през годината от ДИТ Груп.

През лятната пауза са привлечени състезатели, като вратаря Емил Петров, Николай Николов, Илиян Гаров и Антонио Павлов, а за треньор е назначен Николай Митов. Във връзка с ангажирането на Румен Чандъров с елитния „Ботев (Пловдив)“ от април до септември 2016 г. управлението на „Септември“ временно се поема от Ваклин Чандъров.

През същия сезон „Септември“ достига за първи път в историята си до полуфиналите в Купата на аматьорската футболна лига. В драматичен мач, игран в Пловдив на 20 април, тимът отпада от „Несебър“ след 4:4 в редовното време и 3:4 при изпълнението на дузпи. В първенството „Септември“ завършва на 8 място.

След края на шампионата БФС извършва цялостна реорганизация на футболните първенства „А“, „Б“ и „В“ групите са закрити, а на тяхно място се създават Първа професионална лига, Втора професионална лига и Трета аматьорска лига.

В хода на тези промени подава заявка за включване във Втора лига на мястото на отказалия се да развива професионален футбол „Пирин (Разлог)“.

Отборът получава професионален лиценз и се завръща при професионалистите след 12-годишно отсъствие. В началото на септември Румен Чандъров се отказва от ръководните позиции в „Ботев“ и отново насочва дейността си към развитието на „Септември“.

Сезонът на радостта – Завръщане в елита през 2016/2017

Сезон 2016/2017 стартира силно и отборът се движи в челото. За Купата на България „Септември“ отстранява сензационно елитния „Берое“ и се класира за 1/8-финалите. Впоследствие отпада от „Дунав“.

В началото на пролетния полусезон „Септември“ излиза на върха в „Б“ група пред основния си конкурент за промоция „Етър“. Борбата между тях е оспорвана до последния кръг, когато „Септември“ изпуска шанса да измести виолетовите, губейки гостуването си на „Оборище (Панагюрище)“.

В крайна сметка се стига до бараж с „Монтана“. Мачът се играе на 3 юни 2017 г. на стадион „Локомотив“ в Пловдив. „Септември“ печели с 2:1 и след прекъсване от 19 години заиграва отново при майсторите.

Два сезона в елита и ново изпадане във Втора лига

През сезон 2017/2018 Септември е в елита и успява да запази елитния си статут, след като завършва на 10 място от 14 отбора.

През сезон 2018/19 г. „Септември“ завършва на 12-о място в крайното класиране и след загубен от Арда (Кърджали) с 0:1 бараж изпада във Втора лига.

Близо до Първа лига, но…

През следващия сезон 2019/2020 Септември отново играе бараж, след като завършва на 2 място във Втора лига. Този път на баража столичани се изправят срещу Царско село, но губят с 0:2 и така остават във втора дивизия за следващия сезон 2020/2021.

В шампионата 2020/2021 отборът играе за трета поредна година бараж… за атака на Първа лига. Тимът завършва на 3 място с 56 точки, а първите два отбора в крайното класиране – Пирин (Благоевград) с 65 точки и Локомотив (София) – 62 точки, влизат директно в елита.

На баража Септември среща на Националния стадион Васил Левски в София Ботев Враца. Следва обаче загуба с минималното 0:1 и така Септември остава във Втора лига за сметка на врачани, които получават право да играят в елита от сезон 2021/2022.

Отново при най-добрите

През сезон 2021/2022 обаче никой не може да спре Септември по пътя към завръщането в Първа лига. Отборът печели Втора лига със 70 точки, като интересното е, че още два тима в крайното класиране имат също толкова точки – Хебър (Пазарджик) и Спартак (Варна). И трите влизат директно в елита, докато четвъртият – Етър (Велико Търново), остава да играе бараж.

Един сезон в Първа лига и ново изпадане

През сезон 2022/2023 Септември е част от Първа лига, но остава само един сезон при най-добрите. В края на шампионата тимът завършва на предпоследното 15 място с 28 точки, на 4 точки от мястото, което дава право на участие в допълнителен бараж, на което финишира Берое (Стара Загора). Така Септември след един сезон в Първа лига отново изпада във втора дивизия за сезон 2023/2024.

В началото след основаването на фланелките на играчите липсва изобразена емблема, както и на повечето български отбори от онези времена. През 1950-те години „Септември“ използва най-напред само пришита буква „с“ без други елементи, като цветът ѝ варира от бял до червен, а и черен според нуждата от контраст с основния цвят на фланелата.

Емблема

Основната емблема на „Септември“, използвана и в наши дни, се появява на клубните екипи през 1958 година. Тя представлява ромб, пресечен диагонално от дясно наляво. Лявата (горна) част е запълнена със син фон, а дясната – в червен. В центъра е изписана голяма бяла буква „с“.

След 1988 година към нея е добавено стилизирано изображение на футболна топка, символизиращо футболния профил на клуба. В друг вариант на емблемата, изпо

лзвана в годините на системата на ДСО, тя представя златиста буква „с“ на светлосин фон, вписана в ромб, този път пресечен от ляво надясно с дъга и червена звезда в горния ляв край.

През годините цветовите нюанси в емблемата на „Септември“ варират – от светлосиньо и виненочервено до тъмносиньо и червено. В последния си вариант цветовете се доближават до използваните през 1950-те и 1960-те години.

Предишни имена

• Септември (5 ноември 1944 – 26 март 1945) – след сливането на „Спортклуб“, „Сокол“ и „Възраждане“
  
• Септември (25 март 1945 – май 1948) – след обединение с Ботев, Устреч, Победа и Свобода.
  
• Септември при ЦДВ (май 1948 – 1949) – след обединение с Централен дом на войската.
  
• Септември (1949 – 1968)
  
• ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1968 – 1988) – след обединение с ЦСКА „Червено знаме“
  
• Септември (1988) – днес
  

Известни футболисти

• Трендафил Станков – Тренди
• Нако Чакмаков
• Манол Манолов – Симолията
• Димитър Якимов
• Павел Панов
• Александър Василев – Чоко
• Димитър Миланов
• Аспарух Никодимов
• Серги Йоцов
• Божидар Искренов – Гибона
• Георги Йорданов – Ламята
• Антони Здравков
• Иван Топалов
• Троян Радулов
• Петър Малинов
• Юри Николов
• Борислав Дичев
• Илия Илиев
• Валери Божинов

Класиране в последните сезони

2022/2023	Първа лига	15 място
2021/2022	Втора лига	1 място
2020/2021	Втора лига	3 място
2019/2020	Втора лига	2 място
2018/2019	Първа лига	12 място
2017/2018	Първа лига	10 място
2016/2017	Втора лига	2 място
2015/2016	Югозападна Трета лига	8 място
2014/2015	„А“ ОФГ	4 място
2013/2014	Югозападна Трета лига	16 място